Пазарджишка област е една от най-популярните за южната част на страната, а към едноименната община се числят поне няколко села от района. Едно от тях носи името Дебръщица и се намира в северните склонове на планината Родопи. Река Пишманка и нейната дълбока долина също може да послужи за ориентир относно точното място на селото, защото това е точно при изхода от планината и навлизането на водите в полето. Заедно с пенливата река и плодородното поле, селото е предразположено към развитието на туризъм особено в разгара на лятото. Освен това скалистите местности и гори допълнително привличат любителите на природата. Още от далечното минало наши предци избират района за заселване, за да се стигне до наши дни. Тук живеят хора, които пазят дълбоко традициите и обичаите. През Главиница и Алеко Константиново по шосеен участък населеното място е свързано с областния град Пазарджик, дистанцията до който е 12 км. Радилово пък е друго съседно на селото населено място.
Скотовъдството и земеделието в миналото са основен поминък на населението от Дебръщица, но паралелно с това се развиват и дърводелството и изгарянето на дървени въглища. Царевицата и слънчогледът са в процес на развитие още от миналото наред с отглеждането на култури от сферата на житните насаждения. Конопът заедно със слънчогледа и царевицата се отглеждат предимно за нуждите на хората, а не за износ на пазара. Дори след образуването на ТКЗС-то в селото производителността на тютюн се запазва на високо ниво, но като цяло в този район тютюнът е една от основните култури. В миналото една определена местност е представлявала голям лозов масив, поради което и в съвремието лозарството е основен двигател в селскостопанската област. Димитър Еманоилов Раков става първият жител на селото, който подменя старите гроздови сортове с нов, носещ името Американка. Това се налага не за друго, а защото в първите години на двадесети век лозята са покосени от заболяване. За съжаление въпреки голямото значение на лозовите насаждения, днес те не се отглеждат както трябва. Близо 600 декара градина с ябълки е имало тук в миналото, а отглеждането на зеленчукови насаждения е предимно по дворовете за лични нужди.
Основно в Дебръщица живеят православни християни, а през 1761-ва година тя се сдобива и с първата си православна църква. Тя се нарича Света Великомъченица Неделя, но никой не знае как точно е изглеждала първоначалната постройка. През 1834-та се стига до събаряне на храма, поне по данните на Стефан Захариев. Преданията гласят, че на първо време църквата е била дълбоко вкопана в земята, скрита допълнително от гора. През 1895-та се излива първата година, а само четири години по-късно църквата има и първия си иконостас. Той има дървени икони, а следващата по-голяма инвестиция за храма става факт през 1919-та. Тогава е иззидана камбанарията, на която е окачена малка камбана. През 1930-та в храма се прокарва електричество, а като цяло напоследък на нея се правят постоянни обновления. На седми юли всяка година по традиция се отбелязва храмовият празник. Два големи свещника се закупуват през 1912-та, а 11 години след това е изографисан иконостасът под големите икони.
